По пътя на „Преселението“

След една от Руско-турските войни над 300 хил. българи от югоизточна България се преселват в границите на Русия. Балчо Нейков ни разказва точно за това със своите текстове останали дълго време като ръкописи. Te оживяват в „Преселението 1829“ на сцената на Учебен драматичен театър при НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.

Историята на преселението започва години по-рано, когато се срещаме с героите, а след това се сблъскваме и с демоните, обладали душите им. От най-обикновен овчар Недьо Oгризката се замогва до толкова, че да си има собствено стадо. Всички се питат по какъв начин се е случило това. И в един момент, както неговите така и чуждите грехове стават все повече. Като лавина го следват поредица от неправди из цялата местност, чиито главни персонажи ламтят за пари. Дардьо, мъж на Недьовата сестра изнудва Недьо за пари. Синът на Дардьо – Георги Дардьов, за да прикрие страшна тайна се сдобива с дисаги пълни с пари, но тяхната цена плаща баща му.  Стореното зло не остава ненаказано и „от където дошло там отишло“.

Снимка: Стефан Стефанов

По време на представлението проследяваме няколко случки, в които на пръв поглед няма нищо преселенско, но постепенно истината се развива пред нас като ефекта на пеперудата. Историите се преплитат и разказват за първичните човешки емоции – завист, страх, болка. Рисуват портрет на предосвобожденския българин, колкото виновен за съдбата си, толкова и безпомощен пред инстинктите си.

След антракта се сблъскваме с трагичната любов на Момчо и Драгана. Любов способна да отвърне на причинената емоционална болка с физическа. След трагичната развръзка Момчо и отреденият за Драгана жених тръгват по собствените си пътища, следвайки различни идеологии. Петдесет години преди Освобождението нацията се разединява. Едните не искат да отиват, там където нямат нищо свое, там където не е родина, другите се готвят за преселението към Русия. И ето, че българи започват да убиват българи. До вчера близки и приятели, днес – врагове. Жестокостта взима своя превез и заплашва възкресилия се феникс отново да се превърне в пепел.

Припомняме си едно минало време, оставило отзвук и до днес. За един народ, който се самозабравя. В името на един уж по-спокоен, по-сигурен живот смее да забрави идентичността си.

Снимка: Стефан Стефанов

постановка: проф. Пламен Марков
режисьор: Диана Добрева
сценография и костюми: Мира Каланова
музика: Петя Диманова
асистент-режисьор: Стефан Кирилов

студенти магистърска програма, специалност „Актьорско майсторство за театър и кино“: Боряна Йорданова, Валери Вълчев, Диа Мантова,  Диана Добрева, Диана Костова, Красимир Василев, Лъчезар Хальов,  Маргарита Христова, Мария Йорданова, Силвия Божидарова

студентите от IIа АДТ и II РДТ с художествен ръководител проф. Пламен Марков: Александър Евгениев, Александър Недялков, Александър Караколев, Анелия Мангърова, Ахмед Юмер, Венцислав Сариев, Георги Йовчев, Данаил Чирпански, Десислава Маджунова, Джулия Бочева, Димитър Димитров, Елена Петрова, Елица Йовчева, Ирина Митева, Катерина Стоянова, Максима Боева, Мария Сотирова, Николай Желев, Николай Петров, Полина Недкова, Славена Зайкова, Станислав Кондов, Стефан Кирилов, Цветан Пейчев

Един различен Дон Жуан

„Завещанието на целомъдрения женкар“ е това на най-митологизирания ухажор на всички времена – Дон Жуан. Обичан от стотици жени, мразен от стотиците им мъже, той все повече се доближава до житейския край. Когато картините от миналото започнат да се въртят на лента, решаваш да изповядаш най-съкровените си тайни, докато все още си на този свят.

От салона на Театър „Бългaрска армия“ надникваме в дома на женкаря, решил да разкрие шокираща тайна. Но кой би пристъпил в това покварено място? От край време всички познават Дон Жуан като похотлив прелъстител, който винаги търси нова жертва. Но само той и осмелилият се да го изповяда свещеник знаят истината.

Снимка: театър „Българска армия“

В плама, с който настоява за своето целомъдрие, поглеждаме Дон Жуан с други очи. Любовта му към стотиците жени никога не е минавала през плътското, а през нещо много по–чисто. Магията, която е носил в сърцата на дамите, е била в отношението му към тях. Точно това ги е карало да „летят“.

Всеки сам решава дали да приема непорочността му за чиста истина. Друго се оказва по важно – любовта, като движеща сила и енергия в живота на Дон Жуан. Жаждата му за истинска обич е останала неутолена, но все той успява да осъществи и благослови чувствата на свещеника към новопоявилата се в дома героиня – Ана. Ситуациите между образите са забавни, хитроумни и с лек философски привкус спрямо времето, в което живеем. Всеки парадира с разкрепостеността си, но някъде по пътя на общуването между мъжа и жената нещо се изплъзва. Няма разбирателсвто, няма общ език. Пък какво остава за „летене“?

Автор: Анатолий Крим
Постановка: Ивайло Христов
Сценография: Владимир Шишков
Участват: Васил Михайлов, Тигран Торосян, Леонид Йовчев, Гергана Данданова

Фарсова сватба

На сватба като на сватба. Ритуали, музика, танци, смях и витаещото щастие на любовта във въздуха. Е, да, ама не. Имаме Младоженец, Булка, Приятел, Сестра, Майка, Баща – участници в играта на сватба, в която нищо не върви както трябва. С болезнените въпроси на ежедневието, актуални и до днес, ви сблъсква комедията на абсурда „Сватбата на дребния буржоа“ в Театър „София“.

Масата се разпада, столовете се трошат, чинии се чупят. Истинският разпад обаче започва първо от изкривените ценности и отчуждението между хората. Битовата мизерия не е толкова страшна, колкото тази в нравствеността, водеща до самоунищожението на героите. Липсата на чисти човешки взаимоотношения успява да настани болката, страданието, сълзите. Но никой не смее да им обърне внимание, сватбата се играе с бясна скорост. Баща, чийто истории никой не слуша, майка пияница, булка бременна незнайно от кого и още абсурди минават през призмата на гротеската. Песните са мръсни и изобличават истината за младоженците. Танцувайки с един, всеки се опитва да докопа някого другиго. Заедно с декора се разпада и фалшивата маска на разбирателството.

Снимка: Театър „София“

В тази фарсова сватба няма нищо свещено. Обезличилите любовта битовизми и примитивното ниво на общуване между хората водят до неприкрита ярост. Остават оскърблението, страхът от хорските одумвания и голямата пропаст между душите.

 

Автор: Бертолт Брехт
Режисьор: Петринел Гочев
Сценография: Юлияна Войкова
Участват: Лора Мутишева, Симона Халачева, Невена Калудова, Силвия Петкова, Николай Върбанов, Николай Димитрова, Росен Белов, Юлиян Малинова, Юлиян Рачков

Доброто начало оправя всичко „Под купола небесен“

Какво по-хубаво може да си пожелаете от добре изпълнен Шекспир? Дипломантите по Актьорско майсторство за драматичен театър от класа на проф. д-р Атанас Атанасов не просто се справят с вечния автор, а направо го владеят, а с него и нас, притихналата в залата публика.

В постановката „Под купола небесен“, на сцената на Учебен драматичен театър при НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, с отлично чувство за хумор и малко драматизъм се потапяме в света на три от Шекспировите пиеси – „Мяра за мяра“, „Добрият край оправя всичко“ и „Двамата веронци“. Адаптацията е на режисьора на представлението Тодор Димитров.

Като зрители се пренасяме в друг свят още докато се настаняваме на местата си, които се намират върху самата сцена. Така ставаме част от събитията – Протей предава приятел и любима по волята на прищевките си, а Елена печели и губи любимия си Бертрам, който пък тича след друга. А благочестивият граф Анджело, временно придобил правосъдна власт, вкусва изкушението в лицето на Изабела. Трите линии се пресичат, заплитат и омотават и спокойно можете да забравите, че Шекспир ги е писал по отделно.

Фотограф: Дамян Димитров

Подкрепени от невероятните костюми в епоха, аскетичната, но въздействаща сценография и красивото осветление, актьорите са потопени в обстоятелствата до там, че не можете да отделите поглед от тях, а сетивата ви преливат от усещания – музикалното оформление и хореографията сякаш са математически изчислени и добавени, за да направят театралния празник пълен.

„Под купола небесен“ е третият дипломен спектакъл на този клас след „Еснафска сватба“ от Бертолт Брехт и „Не падай духом“ от Станислав Стратиев. И определено е едно страхотно начало за младите актьори.

ПОД КУПОЛА НЕБЕСЕН
трагикомедия по Уилям Шекспир

превод Валери Петров

адаптация и режисура Тодор Димитров

художник Милена Пантелеева

хореограф Стефания Георгиева

музикален подбор Петя Диманова

светлинен дизайн Дамян Димитров

 

Участва класът на проф. д-р Атанас Атанасов: Дайана Михайлова, Асен Кобиларов, Христо Доков, Виттория Николова, Костадинка Аратлъкова, Симеон Дамянов, Деян Георгиев, Веселин Петров, Мила Люцканова, Мадлен Йорданова, Виктор Иванов, Петър Дочев, Десислава Касабова, Ния Кръстева, Петър Петров,
Радослав Арнаудов, Веселин Иванов, Петър Петров, Луизабел Николова

Красивата душа в грозна опаковка

По парижките улици – сган отдала се на алкохола, разврата и престъпленията. Но сред племето им вирее наивно и непорочно цвете, виещо се изящно под звуците на музиката. Красивата циганка Есмералда въплъщава нежност и грация в постановката “Парижката Света Богородица“ на Театър „София“.

През същото това време (някъде в 1482 година) зад стените на най-голямата парижка катедрала „Света Богородица“ живее гърбавият звънар Квазимодо. Човек винаги е боготворял красотата и е възприемал грозното за зло. Но неговата уродлива външност се компенсира от сърце пълно с доброта и чиста любов към Есмералда. Но как би могло едно такова момиче да се влюби в този гърбав, кривоглед, глух урод? Тя сляпо обича празноглавия и недостоен красавец Феб дьо Шатопер, противоположността на Квазимодо – външно красив, но духовно закърнял. Мелодраматичен сюжет, който се наблюдава и в сегашно време.

Единствената всеотдайна и изпълнена с жертви любов към Есмералда е тази на Квазимодо. Той е способен на истински героизъм под въздействието й. На нея противостои гибелната любов на отгледалия го свещеник Клод Фроло. Чувствата на отчето надделяват над разума и го превръщат в чудовище жадно за плътта на Есмералда. Ако той не може да я има, то никой друг няма да я притежава. Силните страсти, независимо дали са възвишени или грозни, погубват героите.

Снимка: „Театър София“

“Парижката Света Богородица“ ни сблъсква с коварството, страстта, падението, доброто и злото, красивото и грозното. Често съдим хората по това как изглеждат, подиграваме им се и ги пренебрегваме без да се замислим какви са и какво са преживели. Външността не е мерило за човечност, а просто опаковка.

Автор: Виктор Юго
Сценична версия и постановка: Лилия Абаджиева
Музикална картина: Лилия Абаджиева
Драматизация: Димитър Стоянович
Сценография: Васил Абаджиев
Участват: Пламен Манасиев, Калин Врачански, Юлиян Малинов, Мартин Гяуров, Николай Антонов, Росен Белов, Николай Върбанов, Юлиян Рачков, Михаил Милчев, Антон Григоров, Николай Димитров, Симона Халачева, Йорданка Любенова, Майя Остоич

Когато спря да боли

Ако търсите загадка, драма, мистерия, пътешествие във времето… Ако търсите нещо, което да ви предизвика, нещо което да ви даде храна за размисъл… Търсенето ви приключи. Постановката „Когато дъждът спря да вали“ в МГТ „Зад канала“ е за тези, които търсят силно преживяване в театралния салон.

Накратко: Габриел се опитва да разбере какво се е случило с баща му, защо е напуснал семейството. Защо майка му отказва да говори за случилото се. Това го отвежда в Австралия, но вместо отговори намира Габриела. Или е сбъркал въпроса. Това, което ги събира и което ги разделя е Хенри – бащата на Габриел. Години по-късно един друг Габриел посреща сина си след години раздяла. И нищо няма смисъл, още по-малко рибата паднала от небето, право в ръцете на Габриел, който не е ял риба от малък.

Ако тези редове ви объркват, спокойно. Това беше и моето усещане през първата половина на спектакъла. И точно това му е сладкото – фабулата прилича на топка оплетена прежда. Истинското удоволствие се състои в развързването на възлите и някак си, този мисловен труд, който зрителят трябва да положи преди да стигне до истината превръщат кулминацията и финала в истинска награда от емоции и съпреживяване.

Снимка: МГТ „Зад канала“

Историята на семейството, разказана в рамките на почти сто години ни държи на нокти в продължението на два часа и всяка минута си заслужава. Енигмата се върти около самотата и изоставянето, мъката и това, което трябва да се премълчи завинаги. Всеки един от персонажите претърпява загуба и крие истината, за да предпази някой друг, този когото обича най-много.

„Когато дъждът спря да вали“ е пиеса за подтискането на болката. За момента, в който тя губи смисъл. За миналото и доколко то диктува живота ни. За миналото, за което не подозираме. И за бъдещето, което се повтаря.

Творчески екип:

Автор: Андрю Бовел (превод: Невена Дишлиева-Кръстева)
Режисьор: Зорница София Попганчева
Сценография и костюми: Чавдар Гюзелев
Композитор: Калин Николов
Асистент-сценограф: Ива Павлова
Фотограф: Неделчо Хазърбасанов

Участват: Пенко Господинов, Александър Кадиев, Илка Зафирова, Василена Атанасова, Ирини Жамбонас, Христина Караиванова, Петър Калчев

Измами, лъжи и много смях в „Далавера за леваци“

Стара Загора беше един от 11-те български града, в които се проведе Европейската нощ на театрите. Публиката на Драматичен театър „Гео Милев” имаше възможността да гледа английската комедия „Далавера за леваци”. В пиесата на Майкъл Куни, написана през 1996 година, срещаме актуален за днешно време проблем – злоупотребата със социални помощи. В публичното пространство нашумяха обвинения и спекулации към български и румънски емигранти относно евентуални злоупотреби, но Куни ясно ни показва, че англичаните трябва да погледнат първо себе си. Оказва се, че вратичките в закона позволяват на непочтени британци да злоупотребяват цял живот със социалната система.

Снимка: ДТ „Гео Милев“

А срещу това „Далавера за леваци” използва оръжието „смях“. Гореща комедия, в която образите стигат до гротеска, а Ерик Суон, образът на Христофор Недков, е главния виновник за фарса разиграл се на сцената. Оставайки без работа, той се превръща в професионален измамник. Веднъж вече започнал, с алчните далавери през социалните служби, той не може да спре. В кашата се намесват и левакът от горния етаж, доктор, съпруга, годеница, погребален агент и няколко чиновници. Става все по-заплетено и смешно. Притеснението и объркването водят до още куп лъжи, шмекерии, преструвки и конфузни ситуации, граничещи с абсурдното, но на лъжата краката са къси. Разбира се, денят се оказва фатален и може да завърши със затвор.

Много злоупотреби остават ненаказани, както в миналото така и сега, търсим джакпота с цената на морала. Лъжем и мамим, за да имаме още и още. Уж си лягаме почтени, а се будим измамници.

Снимка: ДТ „Гео Милев“

Превод, режисура, сценична и музикална среда – проф. Андрей Аврамов

Костюми – Теодора Лазарова

В ролите: Христофор Недков, Стефан Борисов, Георги Райчев, Светла Тодорова, Стефан Делев, Цветомир Черкезов, Галя Александрова, Илчо Димитров, Мария Пенчева

Откраднати разкази за минало време

Ние минаваме през времето или по-скоро времето минава през нас толкова бързо, че когато спрем и се огледаме, единственото, което ни е останало, са нашите спомени. Спомени за добри и лоши неща, за радост и болка, за любов и омраза. Спомени, които превръщаме в разкази. Нашите истории, без които всъщност сме нищо. А когато ги разкажем на някогo, те вече не престават ли да само наши?

„Откраднати разкази“ в Театър „Българска армия“ е постановка за времето – за бъдещето и за миналото и за техния сблъсък в настоящето. 6 години от животите на две таланливи писателки – младата и необуздана Лиза и опитната и затворена в „своята крепост“ Рут, се разкриват пред зрителя в един уютен лондонски апартамент. Постановката продължава два часа на най-новата сцена на ТБА – зала „Миракъл“. Звучи малко дълго за камерно представление само с две актриси, но всъщност няма как да разкажеш историята на живота си за по-кратко време.

Съдбите на двете жени се срещат в името на творчеството. Рут взима под крилото си Лиза, за да я научи как да пише историите си, как да говори и как да се държи в обществото. Меглена Караламбова създава ледения образ на строг професор от университета и един от най-известните автори на разкази. Тя не се интересува от чувствата на другите и учи точно на това младата Лиза, Кристиана Ценкова, която носи провлачени дрехи и говори като малко дете. Впоследствие от коравосърдечната роля на ментор Рут преминава в любяща приятелка и майка и открива дъщерята, която никога не е имала.

Снимка: Театър „Българска армия“
Кристиана Ценкова в ролята на Лиза

С течение на времето разказите остават единствената утеха на Рут. И не онези разкази, които пише и издава, а нейните лични истории, красотата на отминалото време. Защото младостта е нещото, което ни дава сили и когато се обърнем назад, виждаме, че е минал цял един живот и осъзнаваме всички жертви и компромиси, които сме правили. И когато възрастната писателка споделя най-съкровените си тайни на младата си ученичка, тя го прави, защото я обича. И тук идва въпросът дали можем да приемем, че хората, които най-много обичаме, са ни използвали, за да запълнят някаква дупка в живота си, било то дори и липса на вдъхновение.

„Откраднати разкази“ е една постановка за любовта и предателството, за творчеството и липсата на муза, за вярата и отчаянието, за младостта и смъртта. Постановка без никаква претенция – истинска и натурална като самия живот…

Автор: Доналд Маргулис

Режисьор: Красимир Спасов

Сценография: Красимир Вълканов

Костюми: Невена Белева

„Мизантроп“ или любовта на принципите

Кой от нас не се е разочаровал от света? От хората, които имитират любов и сърдечност към всеки срещнат. От онези, които превръщат приятелството и любовта в евтини понятия. От любимите хора, които правят отношенията ни нещо ежедневно, раздавайки на всички други, това което смятаме, че се полага само на нас. Това гложди Алцест – “Мизантроп”-ът от комедията на Молиер, представена ни от Сдружение “Клас” и режисьора Петър Денчев.

Алцест е прям, откровен до болка, дори с цената да унижи приятел. Презира фалшивите човешки отношения и не ги практикува. В това е и най-голямата му гордост, основата на достойнсвото му. Но видиш ли, неумолимият критик на обществото е влюбен в жената, която би трябвало най-много да презира – кокетката Селимена, манипулаторка и лицемерка. Жена, която лесно засвидетелства благосклонност към всеки обожател, колкото да се възползва от положението му. Вместо да приеме приятелски съвет и да се влюби в някоя по-добра и по-честна, Алцест се примирява с нрава на любимата си. Но му се ще да не го прави.

Снимка: Сдружение „Клас“
Фотограф: Чавдар Калдиев

В действието проследяваме поредица от неправилно насочени чувства – всеки се опитва да се домогне до този, който е най-безразличен към него. Но най-важното е кого обича Селимена. Обича ли го наистина?

Едно представление, което превръща в празник човешките заблуди. Откровеността преди всичко, но след любовта. Любовта преди всичко, но след задоволеното его. Превземките преди всичко, но след страстта.

Сдружение “Клас” ни показва как се прави добър фарс, а режисьорът Петър Денчев ни поднася точната смес от зрелище и философия, която да не остави безразличен редовия зрител, попаднал, или добрал се до театралното пространство на Фабрика 126.

Актьорският отбор осъществяващ спектакъла е млад, но това е важно само на фона на майсторското представяне на всеки един изпълнител в празника наречен “Мизантроп” от Жан Батист Молиер. А може би е по-правилно да се каже “Мизантроп” на “Клас”.

Снимка: Сдружение „Клас“
Фотограф: Чавдар Калдиев

 

Творчески екип:

По Ж. Б. Молиер
Превод: Кирил Кадийски
Постановка и сценичен вариант: Петър Денчев
Сценография и костюми: Радостина Тодорова
Хореография: София Георгиева
Снимки: Чавдар Калдиев ( Not Serious)

Участват: Ивайло Драганов, Кристиана Ценкова, Юлиан Петров, Ева Данаилова, Виктория Ангелова, Дарий Чавдаров, Светла Рангелова и Калоян Лулчев.

Представлението можете да гледате на 27 и 30 ноември, а билети да запазите на телефон: 0898590915. Не пропускайте!

Добрият идиот Швейк

Идиот по документи. Добряк по душа. Дезертьор, станал герой, поръчва винаги по три бири, за да разкаже опианяващите си истории. Чак и на теб ти се приисква да изпиеш по една, докато слушаш за патилата му в лудницата, затвора, лазарета и на фронта. И въпреки всичко преживяно той е велик със своята доброта. Доброта, та чак до глупост.

Това е Йозеф Швейк. Търговец на кучета, обвинен в държавна измяна. Но с поставената му диагноза „вроден кретенизъм“ героят попада в лудницата. Животът на Швейк изобилства от изненади. Не след дълго е преместен в затвора, а в навечерието на Първата световна война – призован на фронта. В миналото отстранен от войската поради слабоумие, този път не успява да се оттърве. Един обикновен човек, поставен в необикновени условия. Но късметът го отвежда на точното място в точното време, спасявайки го от предначертаната участ.

Снимка: “Щвейк“ в театър „Българска армия“

Забавен, простодушен, предан, храбър. Може да гледате Герасим Георгиев – Геро, като Швейк в театър „Българска армия“. Той има какво да ви каже на по бира за глупостта на войната и други дивотии от живота, с които ви е гарантирана ударна доза смях. Един безславен герой, който макар и идиот е истински Човек. Както казва Швейк: „Знаете ли откъде започва упадъкът на една държава? Когато, поради изобилие от идиоти, спират да ценят истинските.“ Тези, които имат сърце. Които са готови да се жертват за приятел, също като Швейк. Които гледат простичко на света и не се страхуват от смъртта.

Автор: Юрий Дачев по мотиви от романа
Постановка: Бина Харалампиева
Сценография и костюми: Петя Стойкова
Музика: Мартин Каров
Участват: Герасим Георгиев, Валентин Танев