По парижките улици – сган отдала се на алкохола, разврата и престъпленията. Но сред племето им вирее наивно и непорочно цвете, виещо се изящно под звуците на музиката. Красивата циганка Есмералда въплъщава нежност и грация в постановката “Парижката Света Богородица“ на Театър „София“.
През същото това време (някъде в 1482 година) зад стените на най-голямата парижка катедрала „Света Богородица“ живее гърбавият звънар Квазимодо. Човек винаги е боготворял красотата и е възприемал грозното за зло. Но неговата уродлива външност се компенсира от сърце пълно с доброта и чиста любов към Есмералда. Но как би могло едно такова момиче да се влюби в този гърбав, кривоглед, глух урод? Тя сляпо обича празноглавия и недостоен красавец Феб дьо Шатопер, противоположността на Квазимодо – външно красив, но духовно закърнял. Мелодраматичен сюжет, който се наблюдава и в сегашно време.
Единствената всеотдайна и изпълнена с жертви любов към Есмералда е тази на Квазимодо. Той е способен на истински героизъм под въздействието й. На нея противостои гибелната любов на отгледалия го свещеник Клод Фроло. Чувствата на отчето надделяват над разума и го превръщат в чудовище жадно за плътта на Есмералда. Ако той не може да я има, то никой друг няма да я притежава. Силните страсти, независимо дали са възвишени или грозни, погубват героите.
“Парижката Света Богородица“ ни сблъсква с коварството, страстта, падението, доброто и злото, красивото и грозното. Често съдим хората по това как изглеждат, подиграваме им се и ги пренебрегваме без да се замислим какви са и какво са преживели. Външността не е мерило за човечност, а просто опаковка.
Автор: Виктор Юго
Сценична версия и постановка: Лилия Абаджиева
Музикална картина: Лилия Абаджиева
Драматизация: Димитър Стоянович
Сценография: Васил Абаджиев
Участват: Пламен Манасиев, Калин Врачански, Юлиян Малинов, Мартин Гяуров, Николай Антонов, Росен Белов, Николай Върбанов, Юлиян Рачков, Михаил Милчев, Антон Григоров, Николай Димитров, Симона Халачева, Йорданка Любенова, Майя Остоич
Love Theater 